Кой печели от въвеждането на еврото в България?

Въвеждането на еврото в България не е просто валутна реформа. Това е трансформация на икономическата среда, от която ще спечелят конкретни групи с влияние, докато рисковете ще бъдат поети от обикновените граждани. Кои са печелившите?


1. Банките - повече пари, по-малко гаранции

След въвеждането на еврото банките в България ще бъдат освободени от задължението да държат високи резерви. Сега, според изискванията на Валутния борд, те поддържат почти пълно покритие в евро за левовете в обращение. След приемането на еврото ще им бъде достатъчно да държат едва 1% гаранционен резерв в Европейската централна банка, сочат официалните правила на еврозоната (Източник: ECB.europa.eu).

Това ще освободи над 10% от средствата на банковия сектор, които ще могат да бъдат използвани за кредити, спекулативни покупки или изкупуване на активи - включително имоти. Припомняме, че именно в този момент правителството, чрез министъра на транспорта Росен Желязков, подготвя за приватизация ключови държавни имоти и терени (Капитал, юни 2025).

Макар да говорим за "български банки", всъщност над 75% от банковия сектор в България е в ръцете на чуждестранни капитали, показват данни на БНБ за 2025 г. (Източник: БНБ, отчет за банковия сектор).

Най-големите банки у нас са собственост на:

Какво означава това?

Кой печели?

Така нареченото "освобождаване на ликвидност" за банките при влизането в еврозоната всъщност е допълнителен стимул основно за чуждестранния банков капитал, не за българската икономика.


2. Депутатите - лесни заеми, без борд

С влизането в еврозоната България автоматично излиза от Валутния борд, който ограничава възможностите за държавен дълг. Това означава, че политиците ще могат да теглят повече заеми и по-лесно да харчат обществени средства, предупреждават икономисти като Георги Ганев и Красен Станчев в последните си анализи (Dnevnik.bg, 2025).

Примерът на Гърция е показателен - страната натрупа огромни дългове след влизането в еврозоната, което доведе до тежка криза, приватизация на ключови държавни активи и рязко обедняване на населението. Подобен сценарий не е изключен и за България, особено при слаб контрол върху обществените поръчки и близките до властта фирми.


3. Мултинационалните вериги - Лидл, Кауфланд, Била

Основната част от чуждестранния бизнес у нас са големите ритейлъри като Lidl, Kaufland и Billa. Те реализират значителни печалби в България, които превалутират и трансферират директно към централите си в Германия и Австрия. След въвеждането на еврото този процес ще стане още по-лесен и по-евтин - няма да има нужда от валутни конверсии, комисиони или трансферни разходи (Източник: Handelsblatt, 2025).

Друг едър бизнес почти не остана в страната. Много от останалите компании се изтеглиха от България след скока на енергийните цени и проблемите с газовите доставки от 2022-2023 г., когато инфлацията удари рекордни нива.


4. Брюксел - стратегически контрол върху Черно море и логистиката

Европейската комисия има стратегически интерес от бързото влизане на България в еврозоната. Това дава на Брюксел допълнителен инструмент за контрол върху финансовата и логистичната политика в региона, особено в контекста на войната в Украйна и засиленото военно присъствие по Черноморския регион (Politico Europe, 2025).

Отказът на България от еврото би могъл да доведе до санкции или замразяване на еврофондове - както стана с Гърция през 2015 г., когато тогавашният премиер Ципрас опита да се противопостави с референдума "Охи". Резултатът беше замразяване на плащанията от ЕС и натиск за още по-дълбоки икономически отстъпки.


Заключение

Въвеждането на еврото в България ще доведе до сериозни промени. Въпросът вече не е само за цените в магазина или за обменния курс. Става дума за това кой ще печели от системата и кой ще плати сметката. И ако не се проведе обществен дебат с ясни гаранции за прозрачност и контрол, рискът е печалбите да останат в тесен кръг, а загубите да бъдат за всички останали.


Загуба на конкурентоспособност

С въвеждането на еврото България ще стане по-скъпа страна за производство, което може да изтласка и останалите инвеститори, които разчитат на евтината работна ръка и ниските разходи.

Според доклад на Deutsche Welle, още в Хърватия след приемането на еврото част от немските фирми пренасочиха производствата си към Сърбия и Босна, където е по-евтино (DW, 2024).


Кой настоява най-много за еврото?

Според източници от финансовите среди, лобито за ускорено приемане на еврото в България включва:

Европейската комисия, която има геополитически интерес от стабилност по Черноморието.

Банковият сектор, който ще спечели от по-голяма ликвидност.

Политическите кръгове, които ще получат по-голям достъп до евтини заеми и ще могат да "натрупат дефицити", без да има борд.